20.07.2016 г., 21:31

Обич

780 0 3

Човек  и сам

може да обича!

Пътечката малка

спомените скрила.

Цветенцата китни

ухаещи на обич.

Миговете свидни

скъпи са ми те.

Годините с него

обичта голяма.

Нашият си ден,

измислен от мен.

Даваше ми всичко

що душата иска.

Обич, усмихни се!

Ти бе щастлива,

толкова голяма,

вярна и засмяна.

Вселената е малка

да те приюти,

толкова чаровна,

единствена си ти!

Тръпките прекрасни,

дните с мечти

с обич изживяни.

Той това, никога

не може да ограби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...