20.07.2016 г., 21:31

Обич

770 0 3

Човек  и сам

може да обича!

Пътечката малка

спомените скрила.

Цветенцата китни

ухаещи на обич.

Миговете свидни

скъпи са ми те.

Годините с него

обичта голяма.

Нашият си ден,

измислен от мен.

Даваше ми всичко

що душата иска.

Обич, усмихни се!

Ти бе щастлива,

толкова голяма,

вярна и засмяна.

Вселената е малка

да те приюти,

толкова чаровна,

единствена си ти!

Тръпките прекрасни,

дните с мечти

с обич изживяни.

Той това, никога

не може да ограби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...