Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни
ухаещи на обич.
Миговете свидни
скъпи са ми те.
Годините с него
обичта голяма.
Нашият си ден,
измислен от мен.
Даваше ми всичко
що душата иска.
Обич, усмихни се!
Ти бе щастлива,
толкова голяма,
вярна и засмяна.
Вселената е малка
да те приюти,
толкова чаровна,
единствена си ти!
Тръпките прекрасни,
дните с мечти
с обич изживяни.
Той това, никога
не може да ограби.
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
