mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
9 dic 2007, 21:29

Обич

6.3K 0 36

 

 

                 Син синчец цъфти

                 в очите

                 на момиче,

                 от небесните недра

                 здезден дъжд

                 се сипе.

                 Мъжки погледи целуват

                 синьото

                 в очите,

                 тичат кончета в душата,

                 препускат

                 към мечтите.

                 Зряло жито се люлее

                 в косите

                 на момиче,

                 мъжки вятър там се рее,

                 влюбено шепти

                 и пее.

                 Слънчеви петна се гонят

                 върху блузка

                 на момиче,

                 мъжки длани ги докосват,

                 някой някого

                 обича вече...

 

 

 

 

 

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0