9 dic 2007, 21:29

Обич

6.3K 0 36

 

 

                 Син синчец цъфти

                 в очите

                 на момиче,

                 от небесните недра

                 здезден дъжд

                 се сипе.

                 Мъжки погледи целуват

                 синьото

                 в очите,

                 тичат кончета в душата,

                 препускат

                 към мечтите.

                 Зряло жито се люлее

                 в косите

                 на момиче,

                 мъжки вятър там се рее,

                 влюбено шепти

                 и пее.

                 Слънчеви петна се гонят

                 върху блузка

                 на момиче,

                 мъжки длани ги докосват,

                 някой някого

                 обича вече...

 

 

 

 

 

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...