9 дек. 2007 г., 21:29

Обич

6.3K 0 36

 

 

                 Син синчец цъфти

                 в очите

                 на момиче,

                 от небесните недра

                 здезден дъжд

                 се сипе.

                 Мъжки погледи целуват

                 синьото

                 в очите,

                 тичат кончета в душата,

                 препускат

                 към мечтите.

                 Зряло жито се люлее

                 в косите

                 на момиче,

                 мъжки вятър там се рее,

                 влюбено шепти

                 и пее.

                 Слънчеви петна се гонят

                 върху блузка

                 на момиче,

                 мъжки длани ги докосват,

                 някой някого

                 обича вече...

 

 

 

 

 

                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...