8 nov 2009, 0:46

Обич изстрадана

821 0 6

Усмихваш се насън и аз се смея,
любов във мрак богините ни отредиха,
 ти моят Ерос си, аз твоята Психея -
стрелите ти сърцето ми раниха.

Проклинаха ни с тежки заклинания,
накараха ни да се чувстваме виновни,
преминахме през много изпитания,
 а нощите ни... толкова съдбовни.

Безсмъртие от Зевс ни бе награда,
 и дар поднесоха ни боговете -
за нас роди се нашата Наслада*-
разцъфнало от любовта ни цвете.

________
Наслада* (Волуптас) - дъщерята на Ерос и Психея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя е богиня и е вечно млада, не можеш да ме излъжеш... също , като нас- виртуалните герои на "Откровения".
  • Ти пък Марко...много се е набръчкеала вече!
    Благодаря ви за милите коментари!
  • Прекрасен стих, Валке!Радвам се на твоята любов и щастие.Аз ще грабна свекърва ти Афродита, за да не ти създава проблеми.
  • Много го обичам този ти стих!
  • Да! За нас!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...