8 нояб. 2009 г., 00:46

Обич изстрадана

820 0 6

Усмихваш се насън и аз се смея,
любов във мрак богините ни отредиха,
 ти моят Ерос си, аз твоята Психея -
стрелите ти сърцето ми раниха.

Проклинаха ни с тежки заклинания,
накараха ни да се чувстваме виновни,
преминахме през много изпитания,
 а нощите ни... толкова съдбовни.

Безсмъртие от Зевс ни бе награда,
 и дар поднесоха ни боговете -
за нас роди се нашата Наслада*-
разцъфнало от любовта ни цвете.

________
Наслада* (Волуптас) - дъщерята на Ерос и Психея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя е богиня и е вечно млада, не можеш да ме излъжеш... също , като нас- виртуалните герои на "Откровения".
  • Ти пък Марко...много се е набръчкеала вече!
    Благодаря ви за милите коментари!
  • Прекрасен стих, Валке!Радвам се на твоята любов и щастие.Аз ще грабна свекърва ти Афродита, за да не ти създава проблеми.
  • Много го обичам този ти стих!
  • Да! За нас!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...