27 mar 2010, 9:10

Обич моя - безмерна светлина

  Poesía
832 0 11

Обич моя - безмерна светлина.
Витая сред лъчите ти, обляна
в целувките от музика и топлина
и се разпуквам от любов огряна.
Небе си ти на моя звезден щрих.
Сълзата ми е радостта на Рая.
Пътувала към теб, сега блести
в росата, да те срещне във омая.
Потрепвам в ласките ти - пролетно листо.
Целувайки ме, слънцето нашепва
да те изпиша с птичето перо,
което в устните ми се задъхва.
Със топлотата  твоята любов
във чудните мелодии ме слива.
Със слънцето зове ме за живот
и от очите ти за мен изгрява.
Триптих е нежният ти зов
като молитвата на птича песен.
В която ти и аз в едно
се сливаме във тази нежна пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...