Обич моя - безмерна светлина.
Витая сред лъчите ти, обляна
в целувките от музика и топлина
и се разпуквам от любов огряна.
Небе си ти на моя звезден щрих.
Сълзата ми е радостта на Рая.
Пътувала към теб, сега блести
в росата, да те срещне във омая.
Потрепвам в ласките ти - пролетно листо.
Целувайки ме, слънцето нашепва
да те изпиша с птичето перо,
което в устните ми се задъхва.
Със топлотата твоята любов
във чудните мелодии ме слива.
Със слънцето зове ме за живот
и от очите ти за мен изгрява.
Триптих е нежният ти зов
като молитвата на птича песен.
В която ти и аз в едно
се сливаме във тази нежна пролет.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados