27.03.2010 г., 9:10

Обич моя - безмерна светлина

830 0 11

Обич моя - безмерна светлина.
Витая сред лъчите ти, обляна
в целувките от музика и топлина
и се разпуквам от любов огряна.
Небе си ти на моя звезден щрих.
Сълзата ми е радостта на Рая.
Пътувала към теб, сега блести
в росата, да те срещне във омая.
Потрепвам в ласките ти - пролетно листо.
Целувайки ме, слънцето нашепва
да те изпиша с птичето перо,
което в устните ми се задъхва.
Със топлотата  твоята любов
във чудните мелодии ме слива.
Със слънцето зове ме за живот
и от очите ти за мен изгрява.
Триптих е нежният ти зов
като молитвата на птича песен.
В която ти и аз в едно
се сливаме във тази нежна пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....