Mar 27, 2010, 9:10 AM

Обич моя - безмерна светлина

  Poetry
834 0 11

Обич моя - безмерна светлина.
Витая сред лъчите ти, обляна
в целувките от музика и топлина
и се разпуквам от любов огряна.
Небе си ти на моя звезден щрих.
Сълзата ми е радостта на Рая.
Пътувала към теб, сега блести
в росата, да те срещне във омая.
Потрепвам в ласките ти - пролетно листо.
Целувайки ме, слънцето нашепва
да те изпиша с птичето перо,
което в устните ми се задъхва.
Със топлотата  твоята любов
във чудните мелодии ме слива.
Със слънцето зове ме за живот
и от очите ти за мен изгрява.
Триптих е нежният ти зов
като молитвата на птича песен.
В която ти и аз в едно
се сливаме във тази нежна пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....