Къщата - пак си е същата.
Стрехите - приютили надежда.
В този дом с радост се връщам,
старата ябълка клоните свежда.
Някой ме чака там тихо, със трепет,
менчето с млякото издоено;
здравец е скършен - букета за мене,
ще седна на пейката, уморена.
В огън ще хвърля скрита горчилка,
сладка шира ще опитам;
до мръкнало, с цвят на алжирка,
спомени ще надиплям. ...