Обич за връщане
Къщата - пак си е същата.
Стрехите - приютили надежда.
В този дом с радост се връщам,
старата ябълка клоните свежда.
Някой ме чака там тихо, със трепет,
менчето с млякото издоено;
здравец е скършен - букета за мене,
ще седна на пейката, уморена.
В огън ще хвърля скрита горчилка,
сладка шира ще опитам;
до мръкнало, с цвят на алжирка,
спомени ще надиплям.
В хладната вечер ще стъкнеме печката,
вълнен елек ще наметна -
топла прегръдка, от баба изплетена.
Дядо се смее по детски,
а очите му черни са слънчогледите;
животът му мина така - със усмивка.
Как леко се диша, а в душата е ведро,
Балканът приспива ме с приказка.
А в ранното утро, настръхнала,
чай от липа ще ме сгрее.
Да, къщата пак си е същата,
с две шепи събрах си обич за връщане...
*алжирка - сорт грозде
© Александра Сергеевна All rights reserved.
