alex_skot (Александра Сергеевна)
47 75
30 сент. 2008 г., 11:22

Обич за връщане 

  Поэзия » Другая
1229 0 14
 

Къщата - пак си е същата.

Стрехите - приютили надежда.

В този дом с радост се връщам,

старата ябълка клоните свежда.

Някой ме чака там тихо, със трепет,

менчето с млякото издоено;

здравец е скършен - букета за мене,

ще седна на пейката, уморена.

В огън ще хвърля скрита горчилка,

сладка шира ще опитам;

до мръкнало, с цвят на алжирка,

спомени ще надиплям.

В хладната вечер ще стъкнеме печката,

вълнен елек ще наметна -

топла прегръдка, от баба изплетена.

Дядо се смее по детски,

а очите му черни са слънчогледите;

животът му мина така - със усмивка.

Как леко се диша, а в душата е ведро,

Балканът приспива ме с приказка.

А в ранното утро, настръхнала,

чай от липа ще ме сгрее.

Да, къщата пак си е същата,

с две шепи събрах си обич за връщане...

 

*алжирка - сорт грозде

© Александра Сергеевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??