Обичам тишината в мен,
тя най-искрено говори,
когато другите мълчат,
тя винаги с мен ще спори!
Обичам светлината в мен,
тя пътя винаги огрява,
когато мисля, че е безнадежден мрак,
тя винаги свещ ще запали!
Обичам и човека в мен,
той искрен е и знае как да иска,
когато мисли, че превил е крак,
съдбата все ръката му ще стиска!
Обичам и тъгата в мен,
така роди се мойта сила,
аз знам, че винаги ще има път,
по който да вървя и бъда мила!
© Тони Стоянова Todos los derechos reservados