Обичам тишината в мен,
тя най-искрено говори,
когато другите мълчат,
тя винаги с мен ще спори!
Обичам светлината в мен,
тя пътя винаги огрява,
когато мисля, че е безнадежден мрак,
тя винаги свещ ще запали!
Обичам и човека в мен,
той искрен е и знае как да иска,
когато мисли, че превил е крак,
съдбата все ръката му ще стиска!
Обичам и тъгата в мен,
така роди се мойта сила,
аз знам, че винаги ще има път,
по който да вървя и бъда мила!
© Тони Стоянова All rights reserved.
Харесах много.askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
