13 may 2021, 5:48

На разсъмване

  Poesía » Otra
633 1 3

Обичам денят да ме буди

с първия слънчев порой,

тази буйна река над света

потопила тъмата за миг.

 

Обичам петлите разпети

подгонили здрача смълчан

и кучета погнали тъмното

и лавнали стръвно нощта.

 

Обичам най - ранният влак

затракал по спящите релси

и свирнал за сбогом на мрака,

поклатил унесен снага.

 

Обичам началото ново -

раздиплено ранно небе,

където се срещат за кратко

и бяло и черно море.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...