13.05.2021 г., 5:48

На разсъмване

632 1 3

Обичам денят да ме буди

с първия слънчев порой,

тази буйна река над света

потопила тъмата за миг.

 

Обичам петлите разпети

подгонили здрача смълчан

и кучета погнали тъмното

и лавнали стръвно нощта.

 

Обичам най - ранният влак

затракал по спящите релси

и свирнал за сбогом на мрака,

поклатил унесен снага.

 

Обичам началото ново -

раздиплено ранно небе,

където се срещат за кратко

и бяло и черно море.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...