Обичам денят да ме буди
с първия слънчев порой,
тази буйна река над света
потопила тъмата за миг.
Обичам петлите разпети
подгонили здрача смълчан
и кучета погнали тъмното
и лавнали стръвно нощта.
Обичам най - ранният влак
затракал по спящите релси
и свирнал за сбогом на мрака,
поклатил унесен снага.
Обичам началото ново -
раздиплено ранно небе,
където се срещат за кратко
и бяло и черно море.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
