11 feb 2012, 13:35

Обичам те

1.1K 0 1

 

Обичам те!

      Обичам те!

            Обичам те!

Аз сричам от моето си вричане.

Прощавай ми за бързите си ручеи,

които се размиват в балади неполучени.

 

 

Обичам те лудо. Крещя и се моля,

и търся без признак сърцата ни влюбени –

да тласнат към дъното мойта неволя

и възземат крилете в необшира погубени.

 

 

Обичам те плахо! Обичам те смело!

Обичам те прямо и с въздишка бленувана.

Признавам, че болка – лицето ми свело,

съглежда от време за ласка жадувана.

 

 

И време във бяг, покоя във миг,

притискат стените, към мене изписани.

И цял да остана, аз с немощен вик

чета върху тях: Обичам те!

                                    Обичам те!

                                         Обичам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прощавай ми за бързите си ручеи,/които се размиват в балади неполучени.
    Простено да ти е.
    Ако, обаче, ни преведеш стихотворението си.

    "Аз сричам от моето си вричане."
    Как се срича от вричане?

    Какво е необшир? И какво, по дяволите, значи "и възземат крилете в необшира погубени"?

    "Признавам, че болка – лицето ми свело,/съглежда от време за ласка жадувана." Е това хептен не го разбрах. Кое е "свело" лицето? Не може да е болката, тогава би било "свела". Кое е това, дето "съглежда от време"? Болката? Съглежда за ласка? Тук няма никакъв, ама никакъв смисъл.
    Защо и с какво са стените към автора изписани?

    Единственото, което рабрах, е че лирическият герой обича някого. Обича.Обича.Обича.










Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...