Обичам те
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Аз сричам от моето си вричане.
Прощавай ми за бързите си ручеи,
които се размиват в балади неполучени.
Обичам те лудо. Крещя и се моля,
и търся без признак сърцата ни влюбени –
да тласнат към дъното мойта неволя
и възземат крилете в необшира погубени.
Обичам те плахо! Обичам те смело!
Обичам те прямо и с въздишка бленувана.
Признавам, че болка – лицето ми свело,
съглежда от време за ласка жадувана.
И време във бяг, покоя във миг,
притискат стените, към мене изписани.
И цял да остана, аз с немощен вик
чета върху тях: Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Простено да ти е.
Ако, обаче, ни преведеш стихотворението си.
"Аз сричам от моето си вричане."
Как се срича от вричане?
Какво е необшир? И какво, по дяволите, значи "и възземат крилете в необшира погубени"?
"Признавам, че болка – лицето ми свело,/съглежда от време за ласка жадувана." Е това хептен не го разбрах. Кое е "свело" лицето? Не може да е болката, тогава би било "свела". Кое е това, дето "съглежда от време"? Болката? Съглежда за ласка? Тук няма никакъв, ама никакъв смисъл.
Защо и с какво са стените към автора изписани?
Единственото, което рабрах, е че лирическият герой обича някого. Обича.Обича.Обича.