Обичам те
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Аз сричам от моето си вричане.
Прощавай ми за бързите си ручеи,
които се размиват в балади неполучени.
Обичам те лудо. Крещя и се моля,
и търся без признак сърцата ни влюбени –
да тласнат към дъното мойта неволя
и възземат крилете в необшира погубени.
Обичам те плахо! Обичам те смело!
Обичам те прямо и с въздишка бленувана.
Признавам, че болка – лицето ми свело,
съглежда от време за ласка жадувана.
И време във бяг, покоя във миг,
притискат стените, към мене изписани.
И цял да остана, аз с немощен вик
чета върху тях: Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени