11.02.2012 г., 13:35

Обичам те

1.1K 0 1

 

Обичам те!

      Обичам те!

            Обичам те!

Аз сричам от моето си вричане.

Прощавай ми за бързите си ручеи,

които се размиват в балади неполучени.

 

 

Обичам те лудо. Крещя и се моля,

и търся без признак сърцата ни влюбени –

да тласнат към дъното мойта неволя

и възземат крилете в необшира погубени.

 

 

Обичам те плахо! Обичам те смело!

Обичам те прямо и с въздишка бленувана.

Признавам, че болка – лицето ми свело,

съглежда от време за ласка жадувана.

 

 

И време във бяг, покоя във миг,

притискат стените, към мене изписани.

И цял да остана, аз с немощен вик

чета върху тях: Обичам те!

                                    Обичам те!

                                         Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прощавай ми за бързите си ручеи,/които се размиват в балади неполучени.
    Простено да ти е.
    Ако, обаче, ни преведеш стихотворението си.

    "Аз сричам от моето си вричане."
    Как се срича от вричане?

    Какво е необшир? И какво, по дяволите, значи "и възземат крилете в необшира погубени"?

    "Признавам, че болка – лицето ми свело,/съглежда от време за ласка жадувана." Е това хептен не го разбрах. Кое е "свело" лицето? Не може да е болката, тогава би било "свела". Кое е това, дето "съглежда от време"? Болката? Съглежда за ласка? Тук няма никакъв, ама никакъв смисъл.
    Защо и с какво са стените към автора изписани?

    Единственото, което рабрах, е че лирическият герой обича някого. Обича.Обича.Обича.










Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...