mutu (Димитър Георгиев)
6 2
11 февр. 2012 г., 13:35

Обичам те 

  Поэзия » Любовная
883 0 1

 

Обичам те!

      Обичам те!

            Обичам те!

Аз сричам от моето си вричане.

Прощавай ми за бързите си ручеи,

които се размиват в балади неполучени.

 

 

Обичам те лудо. Крещя и се моля,

и търся без признак сърцата ни влюбени –

да тласнат към дъното мойта неволя

и възземат крилете в необшира погубени.

 

 

Обичам те плахо! Обичам те смело!

Обичам те прямо и с въздишка бленувана.

Признавам, че болка – лицето ми свело,

съглежда от време за ласка жадувана.

 

 

И време във бяг, покоя във миг,

притискат стените, към мене изписани.

И цял да остана, аз с немощен вик

чета върху тях: Обичам те!

                                    Обичам те!

                                         Обичам те!

© Димитър Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прощавай ми за бързите си ручеи,/които се размиват в балади неполучени.
    Простено да ти е.
    Ако, обаче, ни преведеш стихотворението си.

    "Аз сричам от моето си вричане."
    Как се срича от вричане?

    Какво е необшир? И какво, по дяволите, значи "и възземат крилете в необшира погубени"?

    "Признавам, че болка – лицето ми свело,/съглежда от време за ласка жадувана." Е това хептен не го разбрах. Кое е "свело" лицето? Не може да е болката, тогава би било "свела". Кое е това, дето "съглежда от време"? Болката? Съглежда за ласка? Тук няма никакъв, ама никакъв смисъл.
    Защо и с какво са стените към автора изписани?

    Единственото, което рабрах, е че лирическият герой обича някого. Обича.Обича.Обича.










Предложения
: ??:??