Обичана
По дланите ми капеха дъждовни
стенания от рухнали мечти.
По устните от болките напръхнали
отронваха се пръмълчани шепоти.
Бях буря и стихия, недоимала
съня на взора си във сиви дни.
Бях залез, от тревогите надвита,
и улеи от стъпките дъждовни.
Но лъч прокрадна се в очите.
В сърцето трепет син се настани.
Сега прегръщат ме ръцете
на този, който куп мечти ми подари.
И станах негова - вълна разливна.
Разстилам се по него синя и добра.
Животът продължава със любов красива.
Захлъхна ехото на "ничия" и"необичана".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
