Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1.10.2013 г., 22:29 ч.

Обичана 

  Поезия » Друга
579 0 3

По дланите ми капеха дъждовни
стенания от рухнали мечти.
По устните от болките напръхнали 
отронваха се пръмълчани шепоти.

Бях буря и стихия, недоимала
съня на взора си във сиви дни.
Бях залез, от тревогите надвита,
и улеи от стъпките дъждовни.

Но лъч прокрадна се в очите.
В сърцето трепет син се настани.
Сега прегръщат ме ръцете
на този, който куп мечти ми подари.

И станах негова - вълна разливна.
Разстилам се по него синя и добра.
Животът продължава със любов красива.
Захлъхна ехото на "ничия" и"необичана".

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много нежен и ефирен стих - оценявам!
    "Но лъч прокрадна се в очите.
    В сърцето трепет син се настани."
  • Как само си го казала - "разстилам се по него синя и добра"! Чуден стих, Жени!
Предложения
: ??:??