21 dic 2024, 11:36

Обичаният човек

  Poesía
470 9 19

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,

лъч надежда, спокойствие - тишина.

С душа като река в безкрая изтича,

прегръдката му лекува всяка  болка, тъга.

 

Той е пристан в бури и ветрове,

топлина  в  най - студените, мрачни дни.

Сърцето му пази тайни светове,

а усмивката му, като слънце блести.

 

Обичаният човек не е просто мечта,

с него животът е песен безкрай.

Той е дар от съдбата, звездица в нощта.

една обич прекрасна, като рай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...