21 dic 2024, 11:36

Обичаният човек

  Poesía
467 9 19

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,

лъч надежда, спокойствие - тишина.

С душа като река в безкрая изтича,

прегръдката му лекува всяка  болка, тъга.

 

Той е пристан в бури и ветрове,

топлина  в  най - студените, мрачни дни.

Сърцето му пази тайни светове,

а усмивката му, като слънце блести.

 

Обичаният човек не е просто мечта,

с него животът е песен безкрай.

Той е дар от съдбата, звездица в нощта.

една обич прекрасна, като рай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...