Dec 21, 2024, 11:36 AM

Обичаният човек

  Poetry
463 9 19

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,

лъч надежда, спокойствие - тишина.

С душа като река в безкрая изтича,

прегръдката му лекува всяка  болка, тъга.

 

Той е пристан в бури и ветрове,

топлина  в  най - студените, мрачни дни.

Сърцето му пази тайни светове,

а усмивката му, като слънце блести.

 

Обичаният човек не е просто мечта,

с него животът е песен безкрай.

Той е дар от съдбата, звездица в нощта.

една обич прекрасна, като рай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...