21.12.2024 г., 11:36

Обичаният човек

468 9 19

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,

лъч надежда, спокойствие - тишина.

С душа като река в безкрая изтича,

прегръдката му лекува всяка  болка, тъга.

 

Той е пристан в бури и ветрове,

топлина  в  най - студените, мрачни дни.

Сърцето му пази тайни светове,

а усмивката му, като слънце блести.

 

Обичаният човек не е просто мечта,

с него животът е песен безкрай.

Той е дар от съдбата, звездица в нощта.

една обич прекрасна, като рай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...