21.12.2024 г., 11:36

Обичаният човек

466 9 19

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,

лъч надежда, спокойствие - тишина.

С душа като река в безкрая изтича,

прегръдката му лекува всяка  болка, тъга.

 

Той е пристан в бури и ветрове,

топлина  в  най - студените, мрачни дни.

Сърцето му пази тайни светове,

а усмивката му, като слънце блести.

 

Обичаният човек не е просто мечта,

с него животът е песен безкрай.

Той е дар от съдбата, звездица в нощта.

една обич прекрасна, като рай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...