Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове,
топлина в най - студените, мрачни дни.
Сърцето му пази тайни светове,
а усмивката му, като слънце блести.
Обичаният човек не е просто мечта,
с него животът е песен безкрай.
Той е дар от съдбата, звездица в нощта.
една обич прекрасна, като рай!