8 oct 2023, 21:47  

Обичаш ли – един живот не стига

  Poesía » Otra
753 1 7

Аз все едно не съм от този свят, 

но ми харесва в него да живея. 

В началото го чувствах непознат, 

додето същността му проумея. 

 

По някаква случайност се родих 

във вените на земната обител, 

а моят път белязан е със стих, 

написан в пантеона на звездите. 

 

Избрала съм си образ на жена, 

защото исках обич да раздавам. 

В очите ми космична светлина 

струи и през живота преминава. 

 

Аз все едно не съм от този свят, 

но някой ден, когато ме повикат, 

ще взема Любовта като печат. 

Обичаш ли – един живот не стига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...