8 oct 2023, 21:47  

Обичаш ли – един живот не стига

  Poesía » Otra
759 1 7

Аз все едно не съм от този свят, 

но ми харесва в него да живея. 

В началото го чувствах непознат, 

додето същността му проумея. 

 

По някаква случайност се родих 

във вените на земната обител, 

а моят път белязан е със стих, 

написан в пантеона на звездите. 

 

Избрала съм си образ на жена, 

защото исках обич да раздавам. 

В очите ми космична светлина 

струи и през живота преминава. 

 

Аз все едно не съм от този свят, 

но някой ден, когато ме повикат, 

ще взема Любовта като печат. 

Обичаш ли – един живот не стига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...