8 окт. 2023 г., 21:47  

Обичаш ли – един живот не стига

755 1 7

Аз все едно не съм от този свят, 

но ми харесва в него да живея. 

В началото го чувствах непознат, 

додето същността му проумея. 

 

По някаква случайност се родих 

във вените на земната обител, 

а моят път белязан е със стих, 

написан в пантеона на звездите. 

 

Избрала съм си образ на жена, 

защото исках обич да раздавам. 

В очите ми космична светлина 

струи и през живота преминава. 

 

Аз все едно не съм от този свят, 

но някой ден, когато ме повикат, 

ще взема Любовта като печат. 

Обичаш ли – един живот не стига!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...