21 ago 2009, 7:41

Обичаща моя сълза

905 0 15

Разпъпило сияние в ново разлистване.

Дъхаво. Страстно. Прекрасни мечти.

От нежно нашепване взривяват се чувствата.

Полъх южняшки, върху устните спри!

 

Сънят, недоспал се завръща.

Недолюбена е Нощта.

Приказка в дървена къща.

До бяло нажежена душа.

 

Целуват се дърветата с клони.

Небето се е разплакало.

Вятър листата подгони.

Студено и мокро очакване.

 

Две ръце, вплетени в залеза.

Луната е върху чардаците.

Чудесата не са заразни,

заразни са само чудаците!

 

Мелодия искренно нежна.

Плачат и смеят се звуците.

Топлина, посред ледено снежно.

Заблестели и росни ресниците.

 

Припламваш, гориш и си цяла -

тежка плитка, върху мъжка ръка.

Толкова чиста до бяло!

Обичаща моя сълза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • СТрахотен стих !Поклон !Развълнува ме !
  • Потопих се в емоция!
    Поздрав, Зем!
  • ЩЕ КАЖА САМО ЧЕ СИ ГОЛЯМ ПОЕТ! СЪС УВАЖЕНИЕ!
  • Вилдан, нищо не оправям -ако почна, се ражда ново стихо. Знам, че си права!
    Ангеле, роденият циник става най-добрият лирик като му мине времето!
    Лиске, всички имаме нужда от нежност - едни я раздават, други я получават...
    Марги, радвам се че така ти въздейства.
    На всички- благодаря от сърце!
    Зем.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...