Обичаща моя сълза
Разпъпило сияние в ново разлистване.
Дъхаво. Страстно. Прекрасни мечти.
От нежно нашепване взривяват се чувствата.
Полъх южняшки, върху устните спри!
Сънят, недоспал се завръща.
Недолюбена е Нощта.
Приказка в дървена къща.
До бяло нажежена душа.
Целуват се дърветата с клони.
Небето се е разплакало.
Вятър листата подгони.
Студено и мокро очакване.
Две ръце, вплетени в залеза.
Луната е върху чардаците.
Чудесата не са заразни,
заразни са само чудаците!
Мелодия искренно нежна.
Плачат и смеят се звуците.
Топлина, посред ледено снежно.
Заблестели и росни ресниците.
Припламваш, гориш и си цяла -
тежка плитка, върху мъжка ръка.
Толкова чиста до бяло!
Обичаща моя сълза!
© Красимир Дяков All rights reserved.
