29 may 2016, 21:37

Обичта на лебед бял

1.6K 0 0

Къде си ти, любов?                                                                                                                         Къде се дяна?                                                                                                                                 С години търся те навред.                                                                                                             И само пошлост и измама                                                                                                           намирам вместо теб.


Къде са чуствата на всички?                                                                                                         Закърняха ли кажи?                                                                                                                       Или като ято птички                                                                                                                     излетяха от нашите души.   


А толкоз малко търся....                                                                                                                 Капка от безкраен океан...                                                                                                             Прегръдка от топъл вятър..                                                                                                           И обичтта на лебед бял...                                                                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...