29 мая 2016 г., 21:37

Обичта на лебед бял

1.6K 0 0

Къде си ти, любов?                                                                                                                         Къде се дяна?                                                                                                                                 С години търся те навред.                                                                                                             И само пошлост и измама                                                                                                           намирам вместо теб.


Къде са чуствата на всички?                                                                                                         Закърняха ли кажи?                                                                                                                       Или като ято птички                                                                                                                     излетяха от нашите души.   


А толкоз малко търся....                                                                                                                 Капка от безкраен океан...                                                                                                             Прегръдка от топъл вятър..                                                                                                           И обичтта на лебед бял...                                                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....