29 мая 2016 г., 21:37

Обичта на лебед бял

1.5K 0 0

Къде си ти, любов?                                                                                                                         Къде се дяна?                                                                                                                                 С години търся те навред.                                                                                                             И само пошлост и измама                                                                                                           намирам вместо теб.


Къде са чуствата на всички?                                                                                                         Закърняха ли кажи?                                                                                                                       Или като ято птички                                                                                                                     излетяха от нашите души.   


А толкоз малко търся....                                                                                                                 Капка от безкраен океан...                                                                                                             Прегръдка от топъл вятър..                                                                                                           И обичтта на лебед бял...                                                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...