May 29, 2016, 9:37 PM

Обичта на лебед бял

  Poetry » Love
1.6K 0 0

Къде си ти, любов?                                                                                                                         Къде се дяна?                                                                                                                                 С години търся те навред.                                                                                                             И само пошлост и измама                                                                                                           намирам вместо теб.


Къде са чуствата на всички?                                                                                                         Закърняха ли кажи?                                                                                                                       Или като ято птички                                                                                                                     излетяха от нашите души.   


А толкоз малко търся....                                                                                                                 Капка от безкраен океан...                                                                                                             Прегръдка от топъл вятър..                                                                                                           И обичтта на лебед бял...                                                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...