18 mar 2025, 9:04

Обици от пепел

  Poesía » Civil
414 1 1

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца. 
Нощта спусна пелерина. 

 

"Дървото на живота" там стои.
Със седем клона без листа.
Безсилието видимо струи.
Закони няма и сега!

 

Народът калява нерви - брони
с анархическа стоножка. 
"За милиони няма закони. 
За кокошка няма прошка."

 

"Индиго" - незараснала рана! 
Кочани ни разплака пак. 
Трагедията е черна врана
окълвала невинен цвят. 

 

Крещят, горят и умират в болка. 
Страх и безсилие в едно. 
Заедно с мъката македонска, 
свеждаме съседски чело. 

 

" Индиго"," Пулс" ще са ни обица. 
Лицензи, лукс и суета. 
Корупцията влязла през врата
е време, да хлопне под носа. 

 

Студентите, вече и не траят. 
Горят Балканите в протест. 
Във Сърбия историята ваят
и никой не е късоглед. 

 

Сега е време за претегляне. 
На хора, нрави и вина.
Не ни е нужно жертвено агне, 
да плащаме черна цена! 

 

А крехка надежда в белия ден!
Без облаци тъмни, мъгли. 
Радост за всеки до теб и до мен, 
да живеем в свят без лъжи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....