18.03.2025 г., 9:04

Обици от пепел

415 1 1

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца. 
Нощта спусна пелерина. 

 

"Дървото на живота" там стои.
Със седем клона без листа.
Безсилието видимо струи.
Закони няма и сега!

 

Народът калява нерви - брони
с анархическа стоножка. 
"За милиони няма закони. 
За кокошка няма прошка."

 

"Индиго" - незараснала рана! 
Кочани ни разплака пак. 
Трагедията е черна врана
окълвала невинен цвят. 

 

Крещят, горят и умират в болка. 
Страх и безсилие в едно. 
Заедно с мъката македонска, 
свеждаме съседски чело. 

 

" Индиго"," Пулс" ще са ни обица. 
Лицензи, лукс и суета. 
Корупцията влязла през врата
е време, да хлопне под носа. 

 

Студентите, вече и не траят. 
Горят Балканите в протест. 
Във Сърбия историята ваят
и никой не е късоглед. 

 

Сега е време за претегляне. 
На хора, нрави и вина.
Не ни е нужно жертвено агне, 
да плащаме черна цена! 

 

А крехка надежда в белия ден!
Без облаци тъмни, мъгли. 
Радост за всеки до теб и до мен, 
да живеем в свят без лъжи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...