Обици от пепел

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца. 
Нощта спусна пелерина. 

"Дървото на живота" там стои.
Със седем клона без листа.
Безсилието видимо струи.
Закони няма и сега!

Народът калява нерви - брони
с анархическа стоножка. 
"За милиони няма закони. 
За кокошка няма прошка."

"Индиго" - незараснала рана! 
Кочани ни разплака пак. 
Трагедията е черна врана
окълвала невинен цвят. 

Крещят, горят и умират в болка. 
Страх и безсилие в едно. 
Заедно с мъката македонска, 
свеждаме съседски чело. 

" Индиго"," Пулс" ще са ни обица. 
Лицензи, лукс и суета. 
Корупцията влязла през врата
е време, да хлопне под носа. 

Студентите, вече и не траят. 
Горят Балканите в протест. 
Във Сърбия историята ваят
и никой не е късоглед. 

Сега е време за претегляне. 
На хора, нрави и вина.
Не ни е нужно жертвено агне, 
да плащаме черна цена! 

А крехка надежда в белия ден!
Без облаци тъмни, мъгли. 
Радост за всеки до теб и до мен, 
да живеем в свят без лъжи!