18 мар. 2025 г., 09:04

Обици от пепел

421 1 1

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца. 
Нощта спусна пелерина. 

 

"Дървото на живота" там стои.
Със седем клона без листа.
Безсилието видимо струи.
Закони няма и сега!

 

Народът калява нерви - брони
с анархическа стоножка. 
"За милиони няма закони. 
За кокошка няма прошка."

 

"Индиго" - незараснала рана! 
Кочани ни разплака пак. 
Трагедията е черна врана
окълвала невинен цвят. 

 

Крещят, горят и умират в болка. 
Страх и безсилие в едно. 
Заедно с мъката македонска, 
свеждаме съседски чело. 

 

" Индиго"," Пулс" ще са ни обица. 
Лицензи, лукс и суета. 
Корупцията влязла през врата
е време, да хлопне под носа. 

 

Студентите, вече и не траят. 
Горят Балканите в протест. 
Във Сърбия историята ваят
и никой не е късоглед. 

 

Сега е време за претегляне. 
На хора, нрави и вина.
Не ни е нужно жертвено агне, 
да плащаме черна цена! 

 

А крехка надежда в белия ден!
Без облаци тъмни, мъгли. 
Радост за всеки до теб и до мен, 
да живеем в свят без лъжи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...