12 feb 2023, 11:13

Обикновен Човек

  Poesía
424 1 1
           Обикновен Човек

 

Човек обикновен съм като всички,

с моите малки радости, грижи и тъга.

Сутрин се усмихвам и редя моите думички,

стихчетата ми излизат направо от душа.

 

А може би съм малко по-различен,

с дарбата си да редя моите слова. 

Тя ми е казват хората от Бога дадена,

затова му се покланям ниско и благодаря!

 

И мен понякога ме друсат моите нерви

и гонят се отвътре моите лоши бесове.

Боря се с лоши хора и моите страхове,

падам, ставам пазя гърба си от врагове.

 

На този свят аз своето съм сторил,

създадох челяд и построих им дом дори.

Да отстоявам дума и чест съм се борил,

да има доброта и обич, човешки правдини.

 

Обикновен Човек и искам да остана,

с една награда - думата благодаря.

Това е моята сбъдната мечта голяма,

да оставя стиховете си на хората от душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...