Обикновен Човек

Човек обикновен съм като всички,

с моите малки радости, грижи и тъга.

Сутрин се усмихвам и редя моите думички,

стихчетата ми излизат направо от душа.

А може би съм малко по-различен,

с дарбата си да редя моите слова. 

Тя ми е казват хората от Бога дадена,

затова му се покланям ниско и благодаря!

И мен понякога ме друсат моите нерви

и гонят се отвътре моите лоши бесове.

Боря се с лоши хора и моите страхове,

падам, ставам пазя гърба си от врагове.

На този свят аз своето съм сторил,

създадох челяд и построих им дом дори.

Да отстоявам дума и чест съм се борил,

да има доброта и обич, човешки правдини.

Обикновен Човек и искам да остана,

с една награда - думата благодаря.

Това е моята сбъдната мечта голяма,

да оставя стиховете си на хората от душа!