Feb 12, 2023, 11:13 AM

Обикновен Човек

  Poetry
410 1 1
           Обикновен Човек

 

Човек обикновен съм като всички,

с моите малки радости, грижи и тъга.

Сутрин се усмихвам и редя моите думички,

стихчетата ми излизат направо от душа.

 

А може би съм малко по-различен,

с дарбата си да редя моите слова. 

Тя ми е казват хората от Бога дадена,

затова му се покланям ниско и благодаря!

 

И мен понякога ме друсат моите нерви

и гонят се отвътре моите лоши бесове.

Боря се с лоши хора и моите страхове,

падам, ставам пазя гърба си от врагове.

 

На този свят аз своето съм сторил,

създадох челяд и построих им дом дори.

Да отстоявам дума и чест съм се борил,

да има доброта и обич, човешки правдини.

 

Обикновен Човек и искам да остана,

с една награда - думата благодаря.

Това е моята сбъдната мечта голяма,

да оставя стиховете си на хората от душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...