12.02.2023 г., 11:13

Обикновен Човек

412 1 1
           Обикновен Човек

 

Човек обикновен съм като всички,

с моите малки радости, грижи и тъга.

Сутрин се усмихвам и редя моите думички,

стихчетата ми излизат направо от душа.

 

А може би съм малко по-различен,

с дарбата си да редя моите слова. 

Тя ми е казват хората от Бога дадена,

затова му се покланям ниско и благодаря!

 

И мен понякога ме друсат моите нерви

и гонят се отвътре моите лоши бесове.

Боря се с лоши хора и моите страхове,

падам, ставам пазя гърба си от врагове.

 

На този свят аз своето съм сторил,

създадох челяд и построих им дом дори.

Да отстоявам дума и чест съм се борил,

да има доброта и обич, човешки правдини.

 

Обикновен Човек и искам да остана,

с една награда - думата благодаря.

Това е моята сбъдната мечта голяма,

да оставя стиховете си на хората от душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...