Ти си облаче красиво... непорочен,
мъгла постеля е на твоята душа,
сълзи се стичат, дъжд пороен,
сгушена тъга зад хиляди слънца.
Не отлитай... остани, прошепвам.
Протегнала безпомощно ръка.
Сълзите ти във шепи ще събирам,
с целувките си ще ги пресуша.
Ето с топла длан небето пак разтварям,
докосвам твоя небосвод.
Ти си облаче любимо... истинско.
Виж звездата моя, за теб единствено блести с любов. ...