ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
9.05.2019 г., 11:01 ч.

Облаче 

  Поезия » Любовна
349 0 4

Ти си облаче красиво... непорочен,

мъгла постеля е на твоята душа,

сълзи се стичат, дъжд пороен,

сгушена тъга зад хиляди слънца.

 

Не отлитай... остани, прошепвам.

Протегнала безпомощно ръка.

Сълзите ти във шепи ще събирам,

с целувките си ще ги пресуша.

 

Ето с топла длан небето пак разтварям,

докосвам твоя небосвод.

Ти си облаче любимо... истинско.

Виж звездата моя, за теб единствено блести с любов.

 

И всичките комети ще разпръсне,

щом ти отново си целта.

В галактиката необятна и невръстна...

погледни ме, аз съм твоята земя.

 

Не се ядосвай, укроти се.

Усети ли? Луната ми до тебе спи.

Но дори със гръм да я разсъниш,

не е страшно, тя от теб не се бои.

 

Ти си облаче добро! Почувствай...

мойто облачно море.

И вода и въздух нека станат свят за двама,

там под непокорното небе.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много
  • Уауу, много чувствено и красиво си описала облака, като метеорологично явления!Придала си му душа.Браво! Аплаузи!
  • Макар и облачно, когато има взаимност и допълване, слънцето все някога изгрява Благодаря за думите и нека бъде слънчево !!!!
  • Едно красиво облаче в облачното море!
Предложения
: ??:??