Облаче
Ти си облаче красиво... непорочен,
мъгла постеля е на твоята душа,
сълзи се стичат, дъжд пороен,
сгушена тъга зад хиляди слънца.
Не отлитай... остани, прошепвам.
Протегнала безпомощно ръка.
Сълзите ти във шепи ще събирам,
с целувките си ще ги пресуша.
Ето с топла длан небето пак разтварям,
докосвам твоя небосвод.
Ти си облаче любимо... истинско.
Виж звездата моя, за теб единствено блести с любов.
И всичките комети ще разпръсне,
щом ти отново си целта.
В галактиката необятна и невръстна...
погледни ме, аз съм твоята земя.
Не се ядосвай, укроти се.
Усети ли? Луната ми до тебе спи.
Но дори със гръм да я разсъниш,
не е страшно, тя от теб не се бои.
Ти си облаче добро! Почувствай...
мойто облачно море.
И вода и въздух нека станат свят за двама,
там под непокорното небе.
© Цветето Б. All rights reserved.
