Облаче

9 мая 2019 г., 11:01

Поэзия » Любовная

412 0 4

Ти си облаче красиво... непорочен,

мъгла постеля е на твоята душа,

сълзи се стичат, дъжд пороен,

сгушена тъга зад хиляди слънца.

Не отлитай... остани, прошепвам.

Протегнала безпомощно ръка.

Сълзите ти във шепи ще събирам,

с целувките си ще ги пресуша.

Ето с топла длан небето пак разтварям,

докосвам твоя небосвод.

Ти си облаче любимо... истинско.

Виж звездата моя, за теб единствено блести с любов.

И всичките комети ще разпръсне,

щом ти отново си целта.

В галактиката необятна и невръстна...

погледни ме, аз съм твоята земя.

Не се ядосвай, укроти се.

Усети ли? Луната ми до тебе спи.

Но дори със гръм да я разсъниш,

не е страшно, тя от теб не се бои.

Ти си облаче добро! Почувствай...

мойто облачно море.

И вода и въздух нека станат свят за двама,

там под непокорното небе.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-05-12T21:32:27+03:00

Благодаря много
Lidiya_Grigorova (Лидия)

2019-05-12T20:24:11+03:00

Уауу, много чувствено и красиво си описала облака, като метеорологично явления!Придала си му душа.Браво! Аплаузи!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-05-11T13:43:12+03:00

Макар и облачно, когато има взаимност и допълване, слънцето все някога изгрява Благодаря за думите и нека бъде слънчево !!!!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-05-11T12:52:00+03:00

Едно красиво облаче в облачното море!