21 feb 2008, 15:02

облаци

  Poesía
855 0 7
 

                                                  ИМАШЕ ЕДИН ОБЛАК

 

Имаше едно листо с линиите си...

Робер Деснос

 

Имаше един облак с цветовете си

Цвят на планина - непокорен и суров

Цвят на небе - далечен и нежен

Цвят на мечта - неуловим и привлекателен

В края на облака имаше една планина

Планината имаше своите цветове

Цвят на гора - зелена и хайдушка

Цвят на земя - приласкаващ и мамещ

Цвят на живот - толкова близък и далечен

В края на планината имаше един път

 Минаван хиляди пъти и все още неизвървян

Път с цвят на море

Път с цвят на работа

Път с цвят на надежда

По края на пътя вървеше една кола

Кола возеща три души

Душа - с име на разцъфтялата пролет

Душа разкъсвана от доброто и злото

Душа на поет обвит в мистиката на физиката

В края на всяка душа имаше безкрайност...

И може би още нещо.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....