ИМАШЕ ЕДИН ОБЛАК
Имаше едно листо с линиите си...
Робер Деснос
Имаше един облак с цветовете си
Цвят на планина - непокорен и суров
Цвят на небе - далечен и нежен
Цвят на мечта - неуловим и привлекателен
В края на облака имаше една планина
Планината имаше своите цветове
Цвят на гора - зелена и хайдушка
Цвят на земя - приласкаващ и мамещ
Цвят на живот - толкова близък и далечен
В края на планината имаше един път
Минаван хиляди пъти и все още неизвървян
Път с цвят на море
Път с цвят на работа
Път с цвят на надежда
По края на пътя вървеше една кола
Кола возеща три души
Душа - с име на разцъфтялата пролет
Душа разкъсвана от доброто и злото
Душа на поет обвит в мистиката на физиката
В края на всяка душа имаше безкрайност...
И може би още нещо.
© Стоян Владов Всички права запазени
Любим!
Свалям ти шапка!!!