4 jun 2009, 12:18

Облаци

  Poesía » Otra
771 0 16

 

Облаци

 

Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.

 

Ще отвори  врата нечий праг с топли думи.

 

Ще намери кафето моята притеснена умора.

 

Ще я покани да седне на светло асмата на двора.

 

Ще запее хорската глъчка полугласни представи.

 

Ще раздират простора  лесни поуки, но здрави.

                                                         

Ще цвърчи слънчев лъч над скопосни мисли.

 

Изведнъж пръсва дъжд и дъга облаците разлисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...