Облаци
Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.
Ще отвори врата нечий праг с топли думи.
Ще намери кафето моята притеснена умора.
Ще я покани да седне на светло асмата на двора.
Ще запее хорската глъчка полугласни представи.
Ще раздират простора лесни поуки, но здрави.
Ще цвърчи слънчев лъч над скопосни мисли.
Изведнъж пръсва дъжд и дъга облаците разлисти.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
