Облаци
Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.
Ще отвори врата нечий праг с топли думи.
Ще намери кафето моята притеснена умора.
Ще я покани да седне на светло асмата на двора.
Ще запее хорската глъчка полугласни представи.
Ще раздират простора лесни поуки, но здрави.
Ще цвърчи слънчев лъч над скопосни мисли.
Изведнъж пръсва дъжд и дъга облаците разлисти.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
